• Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • LinkedIn - Black Circle

© 1975-2019 by ZANARA

January 14, 2018

January 2, 2018

December 17, 2017

November 26, 2017

November 19, 2017

November 5, 2017

October 29, 2017

October 29, 2017

October 15, 2017

Please reload

Recent Posts

Sunday morning coffee reading

September 24, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Нощно къпане

September 10, 2017

   Лятото беше в разгара си. От няколко месеца се скитахме по морето. Волни, млади и безгрижни. Беше хубаво и златно, а ние малки, неопитни богове играещи си на хора.

 

Тази вечер щяхме да останем тук, на плажa където бе тихо и закътано. Всички бяхме свикнали да разпъваме бивака си бързо и при всякакви условия.

 

Дори не следях колко човека сме станали по пътя. Всеки ден идваха нови и неусетно се присъединяваха към нас. Бяхне магнит от цветна маса, огромна дъвка от характери, настроения и истории. Ние бяхме неустоимата комуна. Племето на изгубените, търсещи себе си.

 

Отстъпих  в страни от глъчката и се загледах в морето. Водата - гъста и тежка, много черна и бавна. Вълните протяжни и някак тъжни. Помислих си, че дори и морето се уморява понякога. От какво ли? Как ли се чувства?

 

Знаех какво трябва  да направя за да поговоря с него. Да се потопя в душата му сега и веднага, да се просмуча с неговото настроение за да станем едно. Да заговоря език му.

 

Свалих дрехите си и пристъпих към плискащата се маса. Бавничко се оставих да ме обгърне нежно течната му ласка и мократа му душа да ме приласкае навътре. Отпуснах цялото си тяло и се сляхме. Оставих се на благородството му, на силата му да прави с мен каквото пожелае, да заговори на водата вътре в мен.  Аз бях само мъничък елемент  от цялото. Бях тук не за да се боря и покорявам, а за да слушам и просто да бъда.

 

Цветът му се просмука в мен, и аз станах тъмна като него. Напълни мислите ми с вълни и непознати за мен копнежи. Тялото ми стана ръковина свиреща в ритъма на неговото сърце, а песента ми неговият глас. От дъното започнаха да излизат ята от водорасли. Като огромни и тежки ръце те се разтваряха, живи пратеници на едно безкрайно съзнание. Това бяха неговите неврони които поглъщаха всяко мое движение и дъх. Водораслените му ръце ме прегърнаха, разбъркаха, разучаваха. Прошепваха ми невъзможни за произнасянаи звуци и думи, информация, която няма как и къде да бъде разказана и повторена отново.То говореше на моето ДНК. Оставяше тайно послание, дори за мен самата.

 

Заедно ние бяхме едно умно и велико създание, което можеше да се усмихва.

 

Отпуснах се като звезда върху гръдта му и така стояхме докато слънцето не ни събуди отново за живот. То вече се издигаше над нас двамата, лъскави и силни. Аз и то. Прочело мислите ми, ме изля на брега. Докоснах твърда земя. Зави ми се свят. Реалността ме изправи, върна ми цялата тежест на гравитацията и ме заля със „земни“ усещания.

 

 

Огледах се да видя другите. Плажът беше осеян с дървени тотеми. Забити в пясъка. Някои криви, други високи и устремени като вик към небесата.Приличаше на ритуално селище, лицата на всеки един от тях напомняше маска застинала в различна емцоция.Това бяха Богове застинали във времето. Вгледах се и разпознах в тях мойте спътници.

 

Тогава разбрах, че морето ми беше оставило дар, този на безсмъртието.

 

 

Tags: