• Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • LinkedIn - Black Circle

© 1975-2019 by ZANARA

January 14, 2018

January 2, 2018

December 17, 2017

November 26, 2017

November 19, 2017

November 5, 2017

October 29, 2017

October 29, 2017

October 15, 2017

Please reload

Recent Posts

Sunday morning coffee reading

September 24, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Мексиканката

September 17, 2017

   С тази жена пътуваме всеки ден в метрото.

 

Тя е огромна и тъмна. С объл корем и увиснали гърди на многодетна майка. С дълги разпилени по пода поли. Отдолу се очертават мощните й бедра. Обувки не се виждат, но някак мога да отгатна, че е боса. Ръцете й са отпуснати встрани, безжизнени. Косата й е дълга, черна и сплетена на плитка. Навява вкус на пръст. Наричам я Мексиканката.

 

Не виждам лицето защото тя винаги се преструва, че спи. Но под това привидно спокойствие, знам че тя е будна и гледа. Нащрек, с едната част тя е обърната към света. Кожата й диша, и слуша това което е извън, това което я държи разумна, на повърхноста на лудоста. Извън хралупата на душата й.

 

И наполовина вътре в себе си, тръпнеща. Попива всяко движение и полъх. Вътре където са силите на хаоса и тъмнината. Знае какво следва, ако не днес, то утре. Неизбежно е.

 

Малка стая, с дървен под и стол в десният ъгъл. В средата чувал пълен с мрак. Отвътре се прокрадват тъмни движения , съмнения и очи искащи да видят.

Всяко едно малко чудовище, вина и страх, всички тези малки незначителни, и неназовани, лишени от лица,  добре забравени сенки. Всички тези моменти, набързо пренебрегнати, защото не изглеждат важни, кратки емоции от ежедневието, думи и жестове, всичко това за което е нямало време на момента, всички те са захвърлени вътре в чувала, несмлени, неразпознати, необичани.

Това са нейните деца.

 

Оглежда се, претегля всяко дихание и мисъл. И рано или късно се случва. Един след друг те извисяват гласовете си , хор от вопли и съмнения. Въпроси, привидно невинни, но разтърсващо страшни. Тя трябва да внимава, да не допусне ТЕ да излязат от там, от мазето на същостта й.   

 

Виждам я, че се поти и задържа дъха си за да може да усмири суматохата вътре. Пода и тавана , всички стълбища и прозорци, започват да изграят чуден танц на безформие. Разумните очертания на познатото  се разпадат, смачкани като мек пластелин с  размаха на мисълта й, всеки звук преначертава подредбата. Старата вселена умира, и непосредствено се ражда нова. Играта на криеница започва отново. 

 

Чувалът става по-голям от всичко друго и заема цялото пространство вътре, цялата й същност.  И ако външният свят успее да я разсее само за миг, разбира , че нейните деца носещи кошмари са излезли навън.

 

Вагонът се клати равномерно, тя обаче пропада както седи на седалката.Тежка е като камък, като скулптура, недовършена, недодялана,недомислена. Чувам  молитвени думи, бързо нашепвани.  Изглежда това е краят. Мракът избива по кожата й. Децата искат свободата си за да играят навън. Да открият света. Да бъдат свободни.

 

И аз и тя сдържаме дъха си. Тялото пулсира, вкоравено въпреки топлината и телата на хората около нас. Мисля ,че ще умра, задържам въздух докато не почувствам, че ще се пръсна. Адреналинът бучи в главата и ушите ми. Всичко е бяло и аз съм на един връх. Горе на един бял връх. Под облаците.

 

Тогава усещам, че те заприиждат отвсякъде. децата й се  плъзват  

измежду хората, разбутват всичко по пътя си, идват към мен. Едното от лявата ми страна е синъо. Без коса. С червена рокля. По кожата му подскачат думи и образи запечатани в миналото. То вече има лице, едвам откроени черти, не е анонимно. То е неизказаното  в хилядите разговори, подтиснато от това да бъде изживяно и после забравено. Сяда на коляното ми. Аз го приласкавам. Казвам му, че го обичам. Другите бавно идват и ме прегръщат. Сини, черни, грозни и тъжни. Те се скупчват около мен и аз съм щастлива. Ние сме едно цяло. Ние всички сме под облаците.

 

Най-сетне поемам дъх.

 

Нашата спирка е.

 

Ставам. Хващам образа си в прозореца. Аз съм добра майка на моите демони. Мексиканката вътре в мен кима в знак на съгласие.