• Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • LinkedIn - Black Circle

© 1975-2019 by ZANARA

January 14, 2018

January 2, 2018

December 17, 2017

November 26, 2017

November 19, 2017

November 5, 2017

October 29, 2017

October 29, 2017

October 15, 2017

Please reload

Recent Posts

Sunday morning coffee reading

September 24, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Блаженство

October 15, 2017

 Има там, някъде там, едно блаженство.

 

Листата очакващи дъжд. Летящите гъски , блуждаещите кораби в безбрежни морета,  тичащите живи ,бърборещи облаци от думи и мисли, опасващи космоса необятен. Трептенето на въздуха и незримият шум, пронизващ Вселената. Шепота на Света и ритмичната мантра на Бог.

 

Има там, някъде там, едно блаженство. Едни крила, една прегръдка ,един копнеж.

 

Ходя аз по сивите лондонски улици, под това криво небе и душата ми се рее нейде отвъд това, което е видно. Усещам пулса под себе си, необуздани стихии набиращи устрем и мощ за взрив...и всички спомени стават Един.

 

Всички улици по които съм ходила някога стават една , всички ветрове, плажове и изгреви, стават едно. Всички мои АЗ-ове стават едно. Събирам се през времето и пространството и ставам една. И в тази си цялост съм Вселената и знам, в този миг – вечност, аз знам.

 

Всяка минаваща мисъл-стрела  обсебва моето аз и го превръща във себе си. Та аз съм и цветето,и облака, и тревата. В едно съм  с цялото, и небето слиза до мен, а хоризонта е достижим. Докосвам с очи и душа сътворението. Чувам механизмите скрити , колела и ремъци, целият скелет на този Живот  да се движат и монотонният им ритъм навява покой. Това е шумът на блаженството, че всичко работи, че сърцето отброява света и ще продължава така до безкрай.

 

Мигът, само за миг става вечност. И тогава, само тогава, се отваря врата и аз тръгвам, летя и усещам. Тогава прозирам и знам. Тогава свързвам всичко несвързано, тогава е ясно и всичко има смисъл, тогава става сега и завинаги.Тогава душата ми е във вибриращ , необуздан и вечно движещ се покой. Тогава всеки детайл си намира мястото , всеки цвят - символичен и всеки дъх пропит с топлина. Тогава аз нямам граници, нямам линии и нямам черти, тогава аз съм Вселената и тебе и мене и тях. Тогава е смисълът на живота. Тогава огън ме хваща и ме пропива, тогава  животът се влива в  мен, тогава реките приижат , тогава съм древна и млада, девица и войн. Тогава целият свят се вселява и цялата мъка и радост са в мен. Тогава съм Бог и Богиня, тогава съм и смъртна и вечна. Тогава съм Дявол и Ангел.Тогава.

 

Но това е миг във мига  и после отново се връщам в съня, този, който на живота прилича.

 

  

Само за миг ме пронизва прозрение и като ток ме разтриса отвътре- смъртно силно съм свързана с тоз мастодонт нечувствителен.

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter