Блаженство
Има там, някъде там, едно блаженство.
Листата очакващи дъжд. Летящите гъски , блуждаещите кораби в безбрежни морета, тичащите живи ,бърборещи облаци от думи и мисли, опасващи космоса необятен. Трептенето на въздуха и незримият шум, пронизващ Вселената. Шепота на Света и ритмичната мантра на Бог.
Има там, някъде там, едно блаженство. Едни крила, една прегръдка ,един копнеж.
Ходя аз по сивите лондонски улици, под това криво небе и душата ми се рее нейде отвъд това, което е видно. Усещам пулса под себе си, необуздани стихии набиращи устрем и мощ за взрив...и всички спомени стават Един.
Всички улици по които съм ходила някога стават една , всички ветрове, плажове и изгреви, стават едно. Всички мои АЗ-ове стават едно. Събирам се през времето и пространството и ставам една. И в тази си цялост съм Вселената и знам, в този миг – вечност, аз знам.
Всяка минаваща мисъл-стрела обсебва моето аз и го превръща във себе си. Та аз съм и цветето,и облака, и тревата. В едно съм с цялото, и небето слиза до мен, а хоризонта е достижим. Докосвам с очи и душа сътворението. Чувам механизмите скрити , колела и ремъци, целият скелет на този Живот да се движат и монотонният им ритъм навява покой. Това е шумът на блаженството, че всичко работи, че сърцето отброява света и ще продължава така до безкрай.
Мигът, само за миг става вечност. И тогава, само тогава, се отваря врата и аз тръгвам, летя и усещам. Тогава прозирам и знам. Тогава свързвам всичко несвързано, тогава е ясно и всичко има смисъл, тогава става сега и завинаги.Тогава душата ми е във вибриращ , необуздан и вечно движещ се покой. Тогава всеки детайл си намира мястото , всеки цвят - символичен и всеки дъх пропит с топлина. Тогава аз нямам граници, нямам линии и нямам черти, тогава аз съм Вселената и тебе и мене и тях. Тогава е смисълът на живота. Тогава огън ме хваща и ме пропива, тогава животът се влива в мен, тогава реките приижат , тогава съм древна и млада, девица и войн. Тогава целият свят се вселява и цялата мъка и радост са в мен. Тогава съм Бог и Богиня, тогава съм и смъртна и вечна. Тогава съм Дявол и Ангел.Тогава.
Но това е миг във мига и после отново се връщам в съня, този, който на живота прилича.
Само за миг ме пронизва прозрение и като ток ме разтриса отвътре- смъртно силно съм свързана с тоз мастодонт нечувствителен.
