• Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • LinkedIn - Black Circle

© 1975-2019 by ZANARA

January 14, 2018

January 2, 2018

December 17, 2017

November 26, 2017

November 19, 2017

November 5, 2017

October 29, 2017

October 29, 2017

October 15, 2017

Please reload

Recent Posts

Sunday morning coffee reading

September 24, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Бог и Гоб

November 26, 2017

 

  Бог и Гоб бяха братя близнаци.Те бяха децата на свещеникът и вещицата в селото.

 

Семейството живееше високо на един хълм, Итола.Мястото винаги беше потънало в синьо-зелена тишина. От там се откриваше цялата долина,а в далечината се виждаха мъгляви гори и полета. Кривите къщички, напъплили  по хълмовете без видим ред, оформяха очертанията на селото. Там лицето от земята се усмихваше на образа си в огледалото на небето.

 

Но това беше привидна идилия защото времената бяха опасни. Светът асматично задъхан беше обърнал гръб на духовното и святото, и с подпухнали, зашити очи, беше хванал всичко което ръцете можеха алчно да сграбчат. Вярата се нуждаеше от подкрепата и на свещениците , и вещиците.Селцето беше останало едно от малкото още незасегнати от постояните атаки на напредващата болест на духа и от набези на съседните народи в битка за още.

 

По средата на всичко това, семейството живееше и правеше каквото може за да не забравя в какво вярва. Баща им беше загадъчен мъж със страст да гради велики идеи и да вдъхновява хората за тях. Той  почти никога не си беше в къщи. А когато се завръщаше, рядко говореше. Когато обаче се появеше, всички изпитваха желанието по скоро да му се поклонят, отколкто прегърнат. Самото му присъствие зареждаше всички и всичко около себе си, сякаш светеше с някаква вътрешна светлина. Никой в къщи не знеше цялата история на рода му, но с предпазливостта с която се отбягваха разговорите, беше ясно ,че е пълно с много мъка, липси и загуби. Едно се знаеше със сигурност, че много, много отдавна беше загубил цялото си семейство заедно със своят брат-близнак, а с това и част от земното в себе си.

 

Майка им беше в пълен контраст с него. Тя също беше силна и умна жена , но обратно на бащата -  дива и емоционална. Тя изразяваше любовтта и загрижеността към петте си деца/близнаците имаха и три сестри/ без задръжки, с цяло сърце и превръщаше обикновенното ежедневие  в безкрайно приключение.  Майка им и баща им  бяха различни като деня и нощта, но пък заедно правеха едно пълно и плодородно денонощие.

 

В прегръдките на това разнородно хоро, Бог и Гоб растяха неразделни. Те имаха тази силна връзка която ги обвързваше и те се усещаха един друг без значение разстоянията, съпреживяваха емоциите си, и нямаха нужда от думи за да общуват.

Сякаш тази връзка определяше и вкуса им към нещата от живота. Те обичаха да четат,  да яздят из полетата с дивите коне, да изследват отдалечени области от селото и разбира се, и двамата бяха влюбени в Лилит.

 

Тя беше красива и няма. Красотата й вдъхновяваше, а тишината само засилваше нейната мистичност. Нямаше никого освен майка си с която живееха в края на селото. Колкото и пъти братята да се бяха опитвали да привлекът вниманието й, единствената ответна реакция беше нейният безкраен, неземен поглед. Поглед,  който обаче казваше толкова много. Говореше се ,че тя може да чете бъдещето, но не можеше да го споделя. И вътре в тази душа бяха пожари, революции и страстни копнежи. Тишината на гласът й беше генерирала безбрежни романи и непознати Вселени, завинаги зазидани вътре в нея.

 

И все пак имаше един път, в който Гоб се почувства избран. Денят в който всичко се преобърна. Той, както винаги минаваше покрай двора й, за да може да я погледна и да й пожелае хубав ден. Той беше сам и тя му се усмихна! Тя, която никога и на никого не беше се усмихвала, тази крехка статуетка със загадъчни очи, беше го забелязала. Гоб взе това като знамение, защото освен ,че усмивката даде криле на влюбеното му сърце, той го прие и като знамение за успех. Днес беше денят в които близнаците навършваха 16 години и щяха да преминат ритуал за да станат мъже.  

Но това, така или иначе, никога не се осъществи, защото тази същата вечер селото беше нападнато от преминаващи войски които най-после бяха достигнали и до тяхното затънтено селце. В последствие Гоб многократно се връщаше  към тази усмивката на Лилит, и се питаше дали тя не е знаела,че това е краят. Че светът ще се разпадне необратимо. И тя с радост е чакала точно това.Но защо?

 

Всичко стана бързо. Войската помете селото от всички страни. семейството на близнаците не можа да се спаси. Бащата беше екзекутиран за назидание по средата на селото, като преди това езика му беше отрязан заради думите с които възхваляваше БОГ. Сестрите бяха изнасилени и убити, а майка им видяла всичко тов