• Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • LinkedIn - Black Circle

© 1975-2019 by ZANARA

January 14, 2018

January 2, 2018

December 17, 2017

November 26, 2017

November 19, 2017

November 5, 2017

October 29, 2017

October 29, 2017

October 15, 2017

Please reload

Recent Posts

Sunday morning coffee reading

September 24, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Мисли по Коледа

December 17, 2017

 

За всеки който ще намине в тази предколедна суматоха. За всеки който ще намери време да се заслуша във вътрешният си глас и да чуе собствената си песен. За всеки който си мисли ,че е сам... е моят разказ. 

 

Весела Коледа и Щастлива Нова Година.

 

 

 

 

 

 

ххх

 

Те бяха толкова красиви, толкова млади и толкова влюбени.

 

Той четеше вестника си прав, облегнат на стената на купето. Едната му ръка държеше отворените страници, а с другата леко галеше бузата й. Пръстите му нежно се плъзгаха по изпъкналите скули, меката кожа. Тя седеше отпусната на седалката с леко отворени устни. Малка вълнена шапчица събираше живите й коси в снопче около бялото лице. Големите й сини очи гледаха право в мен.

 

Да, дори и за непознатите беше очевидно колко съм сама.

 

Но аз вече не завиждах на тези двойки, дори не исках да съм на тяхно място както преди. Преди...

 

Където и да отидех, те бяха там, бяха навсякъде. Грациозните жестове, страстните погледи, жадните очи.

 

А аз, малката сива мишчица наблюдавах скришом, от тъмното си ъгълче във влака, в кафенето, на улицата. Свитата ми, измръзнала душичка поглъщаше тази красота на големи топли глътки и аз ставах жива точно като тях. Цветовете на дъгата преминаваха през кожата ми, съживяваха заспалата моята същност, осветявайки нощта в душата ми. За малкото време в което можех да открадна тяхното щастие, аз ставах светлина във форма на сърце, разтапях се от нежност и копнеж към това недостижимо блаженство. Някаква друга част в мен, плътна и женствена, магьосницата в мен изведнъж изправяше снага и разтягаше божественото си тяло готово за скок ,който никога не правеше.

 

Поемах аромата на любов и радост, събирах в малка картинна галерия жестове, дихания, откъслечни думи, парчета от любов.  После тичах някъде на тихо и спокойно да подредя всичко това в малкото въображаемо албумче, най-ценната вещ в душата ми. Смях и сълзи избиваха докато отново и отново преживявах току що видяното. Преглъщах в страстна болка красотата която засядаше и още веднъж се чувствах щастлива макар и гледаща през ключалката на живота.

 

Един ден попаднах на ТЯХ.

 

Веднага разбрах, че бях намерила нещо необикновенно. Държаха се за ръце, а не бяха някакви хлапета. Той накуцваше съвсем леко. Тя говореше оживено,а той през цялото време гледаше към нея. Засмяха се. Тя го притисна към себе си свеждайки глава, а той някак естествено щипна ухото й.

 

И ето там, вървейки след тях, аз бях влюбена в тяхната Любов.

 

Телата и ръцете им сплетени, блестяха с чиста светлина, дори и през деня. Бяха бели, много бели. Тръгнаха да пресичат улицата.

 

Между нас се вплете една група ученици излизащи от музея. Белотата беше залята от шум, бутане, викове. Не можех да ги видя! Забързах, провирах се между телата и лактите на масата около мен. Ето ги на улицата! Забързах след тях, исках да знам, исках да видя всичко. Исках още от тяхната любов.

 

И ей така, без да разбера как, чух спирачки, усетих удар от ляво и се намерих летяща над земята. И докато тялото ми продължи по неговата си треактория, моето аз излезе навън и тръгна свободно да се движи.