Сънища

Напоследък никак не спя и нощите са дълги, а мислите ми са като диви коне, които ходят къде ли не.... И мисля си аз: ако има Страшен Съд, то това е. Светът сега е като един голям затвор където се чака крайната присъда. Сякаш някой е натиснал бутона стоп и всички са замръзнали в кадър, а цялата колосална добре работещата машината на познатото, набирала инерция от десетилетия, е на път да спре. Всеки е заварен в някаква определна ситуация, сам или с други, да научи някакъв урок. Всеки е притихнал и рано или късно ще трябва да направи разговор със себе си.

Мисля си още, за някого това ще е време през което ще се чувстват като затворените в клетки, време на страх и време на отчаяние. Време на отхвърляне и време на бягство. А това време всъщност , тази световна тишина която се спуска над нас, е дадена да останем насаме със себе си, да направим преглед на направеното или не-направеното до сега. Това е време да проверим баланса на везните в душите си. Това е време да усетим пулса на природата, да чуем тишината, да намерим песента на същността си.

Мотивацията от вчера, не е мотивацията ни днес, ценностите се изместват, а ние имаме време да се запитаме дали сме щастливи където сме, и какво бихме правили днес, ако утре ни няма или някой когото обичаме го няма. На нас хората ни е даден един безценен подарък на глобално ниво: да си спомним ,че сме смъртни . Пратен ни е един от най-големите учители: Смъртта. Това ще ни накара да пренаредим истинските неща в живота, да прекроим аршина с които мерим Живота. И дано го направим с Любов в сърцата, с Благодарност в душата и детско Любопитство от това какъв Свят строим в момента. Защото той няма да е същият, нищо няма да е същото. Сега цялата ни планета и всеки един от нас индивидуално се раждаме отново. Това е може би най великото приключение на което сме поканени, и дано се справим добре!