Shorts stories from the womb 

Zanara 

 

Кратки истории от утробата

Занара

Featured Posts
Follow Us

Sunday morning coffee reading

To all my English speaking Friends. I have been writing short stories for a while now and a month ago I started my blog, called ''Sunday morning coffee reading with Zanara''. My plan is to start translating them in English to your attention. The first one to be published will be next Sunday. So hold your breath and hopefully, you will enjoy it! Thank you!xx :)

Таня и вятъра

Събуди я вятърът. Таня се сети за прането отвън! Изтича полугола, само по нощница. Студът я прониза и първите капки се впиха в нея. Къщата беше забодена в средата на полето, напълно отделена от селото. Докъдето можеше да се види, наситено мастилени облаци се влачеха ниско над земята. Мазни потоци от напиращ дъжд се готвеха да се излеят върху сухите ръце на дърветата. Полето зад къщата беше окъпано в златна светлина извираща сякаш изпод земята. Стоманената линия на хоризонта раздираше тънката цепка между бетонното въздушие и бляскавите крилца на житата. Тя бързо започна да сваля дрехите от въжето. Беше нощ, а светло като ден. Имаше нещо във въздуха, нещо необичайно в поривите на вятъра, чувст

Мексиканката

С тази жена пътуваме всеки ден в метрото. Тя е огромна и тъмна. С объл корем и увиснали гърди на многодетна майка. С дълги разпилени по пода поли. Отдолу се очертават мощните й бедра. Обувки не се виждат, но някак мога да отгатна, че е боса. Ръцете й са отпуснати встрани, безжизнени. Косата й е дълга, черна и сплетена на плитка. Навява вкус на пръст. Наричам я Мексиканката. Не виждам лицето защото тя винаги се преструва, че спи. Но под това привидно спокойствие, знам че тя е будна и гледа. Нащрек, с едната част тя е обърната към света. Кожата й диша, и слуша това което е извън, това което я държи разумна, на повърхноста на лудоста. Извън хралупата на душата й. И наполовина вътре в себе си, т

Нощно къпане

Лятото беше в разгара си. От няколко месеца се скитахме по морето. Волни, млади и безгрижни. Беше хубаво и златно, а ние малки, неопитни богове играещи си на хора. Тази вечер щяхме да останем тук, на плажa където бе тихо и закътано. Всички бяхме свикнали да разпъваме бивака си бързо и при всякакви условия. Дори не следях колко човека сме станали по пътя. Всеки ден идваха нови и неусетно се присъединяваха към нас. Бяхне магнит от цветна маса, огромна дъвка от характери, настроения и истории. Ние бяхме неустоимата комуна. Племето на изгубените, търсещи себе си. Отстъпих в страни от глъчката и се загледах в морето. Водата - гъста и тежка, много черна и бавна. Вълните протяжни и някак тъжни. По

Молитва

К. беше само на няколко годинки когато разбра, че нещо с нея не беше както при останалите деца. Тя имаше кошмари след като е гледала снимки на паметници, изпадаше в гърчове от това ,че някакви огромни предмети се опитват да се поберат в главата и. Според лекарите това бяха временни състояния, причинени от прекомерна фантазия и с времето трябваше да отшумят. Още тогава, докато гледаше така наречените неодушевени предмети, тя знаеше, че има някаква тайнствена връзка с тях, те имаха свой живот и понякога го споделяха с нея. Един ден К. беше на изложба на съвременно изкуство. Тя разсеяно обикаляше из залите и попадна на една скулптура направена от цветни мрежи поставени една зад друга на известн

Recent Posts
Search By Tags
Archive

© 1975-2018 by ZANARA

  • Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • LinkedIn - Black Circle

© 1975-2020 by ZANARA