Shorts stories from the womb 

Zanara 

 

Кратки истории от утробата

Занара

Featured Posts
Follow Us

The Mexican

I travel with this woman on the tube every day. She is huge and dark. With the rounded belly and sagging breasts of a mother of many. With long skirts spread over the floor. Her powerful thighs are outlined beneath. No shoes are visible but I can somehow guess that she is barefoot. Her arms are hanging to the sides, lifeless. Her hair is long, black and braided. There is an earthen tang around her. I call her the Mexican. I cannot see her face because she always pretends to be sleeping. But under that apparent calm I know that she is wakeful and watching. On her guard, one part of her is turned towards the world. Her skin breathes and listens to what is outside, that which keeps her sane, on

Лятна нощ

Стояхме притиснати до вратата на малката къщичка, която се намираше точно до оградата. И двете дишахме учестено. Можех да усетя топлата кожа на Б. до моята. Опитвахме се да се слеем с вратата, да станем невидими. Знаех, че Те са там в тъмното, само на няколко метра от оградата. Ръцете ми бяха потни, гърбът вледенен, залепен до заключената врата. Сърцето ми пулсираше в ушите. Сякаш чувах пясъчни ветрове, които си играеха по златни хълмове, някъде далеч от тук, на светло и сигурно място. Къщичката се намираше точно на пътя в края на селото. Далече, някъде от ниското можех да чуя морето нежно да се люлее. Можех да „видя“ лодките, с прибрани платна и събрани рибарски мрежи. Проблясващите камъни

Блаженство

Има там, някъде там, едно блаженство. Листата очакващи дъжд. Летящите гъски , блуждаещите кораби в безбрежни морета, тичащите живи ,бърборещи облаци от думи и мисли, опасващи космоса необятен. Трептенето на въздуха и незримият шум, пронизващ Вселената. Шепота на Света и ритмичната мантра на Бог. Има там, някъде там, едно блаженство. Едни крила, една прегръдка ,един копнеж. Ходя аз по сивите лондонски улици, под това криво небе и душата ми се рее нейде отвъд това, което е видно. Усещам пулса под себе си, необуздани стихии набиращи устрем и мощ за взрив...и всички спомени стават Един. Всички улици по които съм ходила някога стават една , всички ветрове, плажове и изгреви, стават едно. Всички

Поглед в теб

Облаците- тази вечно променящата се карта в душата на света. Образите и лицата които надзъртат в нашият, долен свят. Боговете които любопитно надничат какво правим ние тук, тежките , закотвени за земната плът, незаконно родени деца на връзката между горе и долу. Ние, плодът между твърдата, разумна гръд на земята и въздушната природа на небето. Вятърът - господарят на небето, забъркващ ги с цяло сърце и душа. Всичко се променя като небесна мандала, в момента в който е създадена, само след миг саморазрушена. Такива са и душите на хората-огледалото ни е там. Гледайки в небето, виждаме себе си. Стихиите които врат там, бушуват и в нашите крехки души. Разпръскват се, само за да могат малко по-к

Любовна история

Откриването на изложбата току-що приключи. Залата е пълна с хора. Работя тук само от няколко месеца и съм малко нервна, защото не познавам почти никого. Умихвам се и създавам впечетление, че съм спокойна и точно на мястото си. Сградата е нова и бяла. Мраморни тавани и стени, половината от помещението е с огромни прозорци гледащи към океана. Красиво и малко зловещо. Никога не съм обичала да се чувствам разголена и по някакъв начин в центъра на вниманието. Тези места обаче те карат да се чувстваш точно така. Говоря с хора, развеждам ги сред картините. Една ме потопи в червено и жълто насторение. Времето напредва. Прехвърлих се от вътрешната зала към тази, която беше надвесена над водата. Пътят

Recent Posts
Search By Tags
Archive

© 1975-2018 by ZANARA

  • Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • Facebook - Black Circle
  • Twitter - Black Circle
  • YouTube - Black Circle
  • Instagram - Black Circle
  • LinkedIn - Black Circle

© 1975-2020 by ZANARA