I travel with this woman on the tube every day. She is huge and dark. With the rounded belly and sagging breasts of a mother of many. With long skirts spread over the floor. Her powerful thighs are outlined beneath. No shoes are visible but I can somehow guess that she is barefoot. Her arms are hanging to the sides, lifeless. Her hair is long, black and braided. There is an earthen tang around her. I call her the Mexican. I cannot see her face because she always pretends to b

Стояхме притиснати до вратата на малката къщичка, която се намираше точно до оградата. И двете дишахме учестено. Можех да усетя топлата кожа на Б. до моята. Опитвахме се да се слеем с вратата, да станем невидими. Знаех, че Те са там в тъмното, само на няколко метра от оградата. Ръцете ми бяха потни, гърбът вледенен, залепен до заключената врата. Сърцето ми пулсираше в ушите. Сякаш чувах пясъчни ветрове, които си играеха по златни хълмове, някъде далеч от тук, на светло и сигу

Има там, някъде там, едно блаженство. Листата очакващи дъжд. Летящите гъски , блуждаещите кораби в безбрежни морета, тичащите живи ,бърборещи облаци от думи и мисли, опасващи космоса необятен. Трептенето на въздуха и незримият шум, пронизващ Вселената. Шепота на Света и ритмичната мантра на Бог. Има там, някъде там, едно блаженство. Едни крила, една прегръдка ,един копнеж. Ходя аз по сивите лондонски улици, под това криво небе и душата ми се рее нейде отвъд това, което е вид

Облаците- тази вечно променящата се карта в душата на света. Образите и лицата които надзъртат в нашият, долен свят. Боговете които любопитно надничат какво правим ние тук, тежките , закотвени за земната плът, незаконно родени деца на връзката между горе и долу. Ние, плодът между твърдата, разумна гръд на земята и въздушната природа на небето. Вятърът - господарят на небето, забъркващ ги с цяло сърце и душа. Всичко се променя като небесна мандала, в момента в който е създад

Откриването на изложбата току-що приключи. Залата е пълна с хора. Работя тук само от няколко месеца и съм малко нервна, защото не познавам почти никого. Умихвам се и създавам впечетление, че съм спокойна и точно на мястото си. Сградата е нова и бяла. Мраморни тавани и стени, половината от помещението е с огромни прозорци гледащи към океана. Красиво и малко зловещо. Никога не съм обичала да се чувствам разголена и по някакъв начин в центъра на вниманието. Тези места обаче те к