Владимир винаги носеше камъчето със себе си. В левият джоб на палтото. На бюрото и дори под възглавницата си, докато спеше. Беше му подарено от едно непознато момиченце във влака. Оказаха се в едно и също купе. Майка му спеше, докато то беше разстлало една кърпа на сгъвемата масичка пред себе си. Там беше подредило много и шарени камъчета. Когато детето го покани да си избере, Владимир се подсмихна снизходително. Накрая, сякаш привлечен от едно, по-встрaни от останалите, стан

Истории от утробата или просто ''Писаници'' както е озаглавена папката в компютъра ми. Започвам нещо днес, тук , на моето лично островче от емоции, идеи и творчество. Нещо което всъщност е започнало много , много отдавна, но по една или друга причина не съм споделяла почти с никого. Писаниците ми. Линиите и образите, винаги са идвали при мен естетствено, като дишането. Във времето те започнаха ''да идват'' заедно с текстове, докато напоследък започнаха да идват цели романи.