Напоследък никак не спя и нощите са дълги, а мислите ми са като диви коне, които ходят къде ли не.... И мисля си аз: ако има Страшен Съд, то това е. Светът сега е като един голям затвор където се чака крайната присъда. Сякаш някой е натиснал бутона стоп и всички са замръзнали в кадър, а цялата колосална добре работещата машината на познатото, набирала инерция от десетилетия, е на път да спре. Всеки е заварен в някаква определна ситуация, сам или с други, да научи някакъв урок

Винаги съм вярвала на природата и великият разум зад всичко което става около и вътре в мен, във всички нас. Вярата си, съм си я отгледала като дете и с годините съм се научила да я пазя, да се грижа за нея. Преди много време разбрах, че никой не ни учи как да я открием тази вяра. Разбрах го когато светът около мен, почти както сега, се разпадаше но на лично ниво. И тогава когато нямаше нищо друго за което да се хвана открих в процепа някъде в скалите на душата си едно малко